Да се чувстваш млад ~ Енрике МАРИСКАЛ
Големият аржентински писател Енрике Марискал зaвъpшвa филoсoфия, псиxoлoгия и пeдaгoгикa в унивepситeтa в Буeнoс Айpeс. Кaтo пpeпoдaвaтeл oсъщeствявa мaщaбнa дeйнoст във всички нивa нa oбpaзoвaтeлнaтa систeмa – бил e сeлски учитeл в изoстaнaли peгиoни, пpeпoдaвaтeл в дъpжaвeн кoлeж в Буeнoс Айpeс, пpoфeсop и кoнсултaнт в paзлични унивepситeти. Също по този начин е съветник към Световната здравна организация и експерт по обмисляне на човешките запаси за ЮНЕСКО Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибския басейн. Понастоящем провежда курсове, семинари и конференции за личностно развиване, работа в екип и креативност в огромни организации. Автор е на доста книги, с които е съумял да развълнува необятната аудитория и да завоюва правилни читатели.
Там, където се роди човешки живот, на мига се появява и корозията на времето, неумолимото преброяване. Човекът е единственото създание, което знае, че ще почине. Има хора обаче, които са като положителното вино – остаряват, без да се вкисват, стават по-ароматни, по-пивки. Поетът Новалис казвал, че в случай че човек има проучвателен дух, не остарява. Знанието възражда, подарява актуализирана мощ.
С раждането си човек стартира последователно да залязва. Няма по-добре разпределено прекарване от остаряването. Макар че Господ споделя на индивидите в Битие 6:3 „ тъй като са единствено плът, дано дните им бъдат 100 и двайсет години “.
Ако не си гледаме лицето в огледалото, всички сме на по 10 години. Такова е чувството за прохлада на нашето схващане, това е детската непорочност на нашия вътрешен наблюдаващ. Съзнанието не остарява, има един разум, за който времето не съществува.
Според скорошни проучвания в региона на здравето милиони хора на повече от петдесет години декларират, че се усещат, най-малко вътрешно, доста по-млади, с огледало или без.
Има хора на осемдесет години, които се занимават с парашутизъм, делтапланеризъм и уиндсърф без каквито и да било ограничавания.
За благополучие тези практики не са наложителни, тъй като, както споделя мъдрецът, „ не всичко е потребно за всички, и не всяка душа е ситуирана към всичко “ (Сир.37:31).
Понастоящем доста дейни дядовци довършват изоставеното си в миналото начално обучение с упоритостта един ден да защитят докторати. Всички, без изключение, се питат: „ Какъв ще стана, като порасна? “
В Швеция един служител на реда обърнал внимание на един 94-годишен дъртак, че на неговата възраст не би трябвало да кара, въпреки да има брошура. Шофьорът, с ръце на кормилото, умерено дал отговор: „ Така и върша, господине. Когато вали мощно, апелирам баджанака си да кара. Той е доста по-млад – единствено на 86 години. “
Историята показва, че тази демонстрация на жизнеспособност не се случва за пръв път в нашето съвремие, тъй като във всички времена и култури мнозина изключителни възрастни хора са показвали актуализирана младежка сила.
Исократ е написал своите „ Панатенеи “ на 94 години. Платон е писал метафизичен съчинения до мига на гибелта си. Софокъл основал безсмъртния „ Едип цар “ в десетилетието сред 80 и 90-годишната си възраст. Гьоте основава втората част на „ Фауст “ на 80 години. Александър декор Хумболт, Стендал, Хенрик Ибсен, Анри Бергсон, Пол Валери, Бенедето Кроче, Бърнард Шоу, Пол Клодел, Мария Монтесори, Рабиндранат Тагор, Джиду Кришнамурти, Леополдо Касал, Пабло Пикасо, Енрике Кадикамо, Карлос Идао Хесел и доста други са запазили свежия си креативен гений до преклонна възраст. На всички интернационалните летища по света могат да се следят стотици сияещи възрастни хора, които се радват на опознаването тук-там и хора на планетата.
Едно оповестено неотдавна в пресата известие разяснява, че университетът в Питсбърг провел проучване с четиристотин и двайсет доброволци, които приели да бъдат съзнателно инфектирани с вирус, пораждащ лека хрема. Хората, които имали най-вече сърдечни публични взаимоотношения, единствено 35 %, били минимум наранени. Останалите, с по-малко дейна обществена активност, се разболели.
Оптимистичното, позитивното виждане за живота е от изключителна значимост за превъзмогване на процесите на стареене. Съществуват доста проучвания по тематиката, макар че Фройд е считал оптимизма за невроза, Шопенхауер – за фалш, а други мислители – за личностна незрялост.
Обичайно събитие е доста млади на години хора да са лишени от възторг и планове за бъдещето, усещат се унили, „ остарели “ без напреднала възраст.
Аржентинците имат чувството, че дълголетието е по-продължително, в сравнение с считат други нации от други места на планетата. Може би това се дължи на политически аргументи, на стопански и финансови решения, които провокират национална фрустрация. Твърде доста малтретиране, малко оптимизъм, прекомерно недоволство, боязън, принуждение, заразителното наличие на толкоз доста лъжци на високи постове, които ни карат от време на време да тананикаме известната мелодия: „ Ако би трябвало да съм почтен, по-добре да се бях родил охлюв, с цел да понеса тази мъка... “
Следователно продължава да бъде уместна рекомендацията за всички възрасти: да се поддържаме в положително въодушевление, да не предаваме насладата и да се любуваме на момента, на „ тук и в този момент “.
В Аржентина някои водещи на осведомителни стратегии вършат опити да внесат известно възприятие за комизъм в мненията си, с цел да смекчат властващото напрежение. Разбирам, че това е закъсняла мярка и в доста случаи не произлиза от възприетия жанр на живот.
Човек не може да изпитва забавление по външно разпореждане и от нищо. Това, което нямаме или не изпитваме, не прави работа. Има хора, които в общуването си не могат да предават наслада, тъй като са тъжни по образование, по възгледи. Смятат, че като одобряват всичко за съществено и извънредно, ще реализиран това, което им липсва по природа: разбиране и дълбочина.
Веднъж един млад учител по медицина на публично университетско събиране ме помоли за опрощение, тъй като се засмял в часа ми. Умствените му модели не допускаха връзка сред образование и наслада. Всичко трябваше да бъде умишлено и съществено поради наложителния почит към учителя и към медицинските науки.
София Лорен, на нейните години, продължава да бъде наричана „ най-красивата в света “, откакто изпреварила в едно изследване на публичното мнение измежду хора сред 20 и 40 години Джулия Робъртс, Мадона и Синди Крауфорд.
Компай Сегундо от „ Буена виста “ на 96 години, само че с момчешки дух, предаваше на целия свят прелестта и еротиката на кубинската музика. Имаше си своя персонална рецепта: фукаше се, че има жена на 40 години, от която се надяваше да има дете, че пуши хавански пури и че още от пубертета пие обичайния за острова ром, и всичко това с помощта на „ бульона от агнешка главичка “. Без подозрение с изключение на дарбите му за завиждане са и неговите хромозоми и дълголетни предшественици.
Айнщайн обобщаваше, че: „ Красотата не гледа, тя единствено е гледана “. Когато се усещаме млади, погледите ни са цялостни с магия.
Безсмъртният воин Херкулес признава на Хеба, богинята на безконечната младост и негова небесна брачна половинка, която получил поради несъмнените си подвизи: „ Виждам звездите в очите ти “.
Да се усещаме млади, да не колекционираме подправени моменти, а единствено същинските бисери на живота. Това значи да придобием смелостта да се влюбим още веднъж.
Източник: Енрике Марискал: „ “Приказки за подърък на хора, които обичат “, изд. Бард
Снимки: enriquemariscal.com.ar
